За смелостта

Мислим си, че като порастваме трябва да оставим някои неща в миналото, защото 'не ни прилича на годините' и вече в ежедневието ни няма място за 'глупости'. Истината е, че някои от тези неща, не само осмислят живота ни, но ни дават онзи душевен мир, който става все по-трудно да открием в забързания технологичен, все повече лишен от емоции свят. Емоции, които се възприемат като слабост на духа и нещо, от което често ни карат да се срамуваме, макар думите им да намекват за обратното. Все по-лесно става хората да се скрият зад екрана без да имаме възможността да 'прочетем' какво се крие зад думите и поведението им, заставайки очи в очи с тях. Затова, макар и сред много хора (по-често не физически присъстващи) се чувстваме празни отвътре. Ставаме по-затворени, по-предпазливи и точно тогава започваме да търсим в самите нас начини да запълним празнотата. И ако си позволим да задълбаем дълбоко в себе си, със сигурност ще намерим такива. Но дали можем да си позволим 'лукса' да бъдем себе си? Открити, истински, с цялата палитра от човешки емоции, неподвластни на време и обществено мнение?  Сигурно, ако 'смелостта' не остане просто дума, изписана върху лист хартия.

***

Топъл детски спомен

На село. До печката в долната стая винаги имаше дърва, а на масата- каничка с ароматен билков чай и бурканчета с домашно приготвени мед и сладко, с които да намаже сутрешните пържени филийки. Кепенците на прозорчето в горната стая бяха широко отворени през деня и дантелените пердета се поклащаха леко от вятъра, отваряйки гледка към гората, на която не можеше да се насити. Под прозорчето имаше маса с чекмедже, в което винаги се намираше по някой бял лист и цветни моливи или флумастери, с които рисуваше от време на време. Често посядаше за малко, просто да разлисти някоя нова или позабравена книжка с приказки, в компанията на сладкогласни птички, които надничаха през прозореца.

П.П.  Всяко начало е трудно и не дава гаранции за нищо. Но пък започнеш ли отнякъде, ти се приисква да го направиш отново и отново. Опитваш различни неща, всяко от които те обогатява емоционално и ти дават повод за размисъл- за теб самия, за щастието и какво е то за теб. Къде и в какво го откриваш и защо. Все неща, отговорите на които няма как да намериш извън себе си. И това е моето начало-думите. Думи, които се надявам да достигнат до някой, който прочитайки ги да се гмурне за малко в моето 'безкрайно море от мечти' и да усети силата в тях, която се оказа, че е много по-голяма за мен самата, отколкото предполагах.

И затова ще има още. Още много думи, защото винаги има смисъл да кажеш това, което сърцето ти диктува.

с обич, Ели